Как се определя надеждността на едно свидетелство?

Скорошната присъда на Върховния съд на Каталуния, с която бившият футболист Дани Алвеш е оправдан по обвинението в сексуално насилие, отново поставя тази дилема.

Върховният съд на Испания чрез установена съдебна практика е определил кои са трите необходими характеристики, за да се приеме показанието на жертвата като пълноценно доказателство, особено когато то е единственото или основното:

1. Липса на субективна недостоверност – т.е. липса на скрити мотиви от страна на лицето, подало жалбата, като например предишна неприязън, икономически интереси или други причини, които биха го накарали да желае осъждането на обвиняемия.
2. Периферно потвърждение на факта – това са елементи, които сами по себе си не представляват доказателство, но помагат да се даде достоверност на показанията на жертвата, като медицински доклад за наранявания, свидетели, на които е разказан инцидентът и др.
3. Последователност във времето – лицето, подало жалбата, трябва да поддържа версията си за случилото се при всяко свое изявление, независимо от изминалото време.

Практиката показва, че е силно малко вероятно един свидетел да не допусне малки грешки, пропуски или противоречия, когато бъде подложен на разпит. Това се дължи на стресовата ситуация, пропуски в паметта, напрежението, създадено от различните възприематели на информацията, неволни недоразумения от тяхна страна или такива, умело провокирани от защитата на отсрещната страна.

По-късно съдията ще трябва да прецени до каква степен тези грешки или несъответствия влияят на достоверността на същината на престъплението. Това ще зависи от неговата чувствителност и опит, а за съжаление понякога и от неговите предразсъдъци.

Затова е от голямо значение преди подаване на жалба за престъпления от този характер, засегнатото лице да разполага с правна помощ от специализиран адвокат. Това е страна по делото, която да помогне показанията да бъдат вътрешно последователни още преди първоначалното изявление и при следващите. Предполагаемата жертва има това право.

Разбира се, не говорим за изопачаване на действителността с цел да се навреди на обвиняемия отвъд истинността на фактите – това само по себе си е противозаконно. Става въпрос за правен съвет, който да помогне да се идентифицират и изяснят на пръв поглед противоречиви елементи в показанията, които след разяснение позволяват да им се отдаде пълна стойност като доказателство.